Краят на патока

Убунту обявиха края на версия 6.10 - Daper Drake. Спира разработката на патока, тоест на 25 април се прекратява 18-месечният период на подръжка на версията. Най-добрият вариант за този, който остава на Убунту или Кубунту (само да отбележа, че Xfce-варианта - Cубунту - е доста бъгав) е да ъпгрейдне системата си до 7.10, която в момента е последната стабилна, това обаче трябва да стане през един междинен ъпгрейд до 7.04 и оттам към 7.10. Инструкциите са на сайта на Убунту. Все пак да не забравяме, че в края на месеца излиза новата версия 8.04, за Кубунту тя ще бъде в два варианта - с КДЕ 3 и с КДЕ 4. От последното, въпреки големите очаквания (и лично мой, но не само), засега има още какво да се изисква, има доста бъгове за оправяне и едва ли ще е сериозно ползваемо преди средата на годината, когато се очаква КДЕ 4.1.

Рабо Карабекян

Най-накрая, след дълго чакане, у нас ще бъде представена изложба на един от най-известните представители на абстрактния експресионизъм - Рабо Карабекян (1916-1988). В експозицията ще бъде показана и една от най-известните картини на арменският художник (живял дълго време като емигрант в Америка) - Изкушението на Свети Антоний. Изложбата се открива на 01.04. в София.

За бодърстването

Мисля, че Новалис беше казал, че състоянието на слушане, изобщо на занимаване, с музика и състоянието без музика, трябва да се редуват както съня и бодърстването. А, знае се, че не е много добре човек да се успива…

Spooky Tooth

Най-накрая успях да чуя по-цялостно Spooky Tooth. При това първите им албуми 1968-1974. Трудно е да се причислят към някакъв стил или калъп, но общо взето гравитират около прогресив рока, със здравите британски корени, авангарда и психеделик рока (от тук, например, тръгват Грег Ридли към Humble Pie и Мик Джоунс към Foreigner). От една страна, звучат доста по-хард или мрачно от ранните Genesis и Yes, например, а от друга страна, доста по стегнато от първите Pink Flоyd (със Сид Барет). Липсват и препратките към класиката в стил ELP. Това не пречи обаче третият им албум - Ceremony (1970) - да бъде записан съвместно с френския авангарден композитор Пиер Анри (от компанията на Булез) и да представя една невероятна сплав от musique concrète и психо-рок. Естествено, показателен, но не единствен, е класическият албум Spooky Two, съчетаващ сложни композиции с китарни сола, двойни кийборди и високи вокали (Майк Харисън), които не могат да се сбъркат. Изобщо струва си човек да ги чуе (да не кажа, че е задължително).

Велики Дионисии

По това време на годината (март-април) в древна Гърция се е провеждал един от най-големите празници - Велики (или градски) Дионисии. Важно събитие в началото на празника е било внасянето на стауята на Дионис Елевтерос, т.е. Освободителя, в града (Атина), което символизирало пришествието на бога. Били са поднасяни жертвания (напр. мед, цветя и т.н.), основното от които е принасянето на жертвен бик. Централно място са имали основните участници в празника - поети, хорегои, актьори, хорове и музиканти. Всеки ден са се изпълнявали, освен задължителните дитирамби, комедии, тетралогии, съдържащи три трагедии и една сатира, и всичко това съпровождано от съпровод на флейти, тимпани и китари. На последния ден на празника - Еклезия - събора са били раздавани и наградите на най-изявените участници в състезанията.

(*тази година празника се пада между 18 и 25 март; за античния календар, вж. тук)

Magister dixit!

Най-сетне нещо свежо да се появи на философския литературен пазар у нас. Разбира се, не ново, оригиналът е от преди поне 2300 години. Става дума за новото издание на съчиненията на Аристотел, за първи път така цялостно у нас. Ръководител на проекта е Иван Христов, който е преводач на първия том. Поредицата ще излиза в 6 тома разделени на по две части всеки, всяка година по един том. Първата част на първи том съдържа логическите съчинения на Философът, които ще бъдат завършени изцяло във втората му част. После следват Физика, Метафизика, Етика и Политика, казано накратко и обобщено. Доколкото разбирам ще има нови преводи на За душата и Никомахова етика, чийто първи преводи са меко казано нечетивни. Особено ценното е, че изданията (или поне най-важните съчинения) ще бъдат билингва, какъвто всъщност е първия том, така че всеки да може да си прави справки с оригинала, не си спомням за нещо такова на български. Няма как, трябва да се чете - Magister dixit!

Andy Wood

Не съм слушал друг вокал след Плант, който така “от воле” просто да има и лови такива бленди, при това да запазва своята специфичност в звученето. Друг освен Анди Ууд. Удивителен глас… Започва да свири с брат си в групата Malfunkshun в началото на 80-те. След това, обаче, формира групата, с която всъщност и пробиват - Mother Love Bone. Всичко на всичко те издават един албум и записват едва 20-тина песни - post humum, защото тогава Анди Ууд умира, от мозъчен кръвоизлив (познай причината, от три пъти), на днешната дата преди 18 години… Но гласът е без-краен, гласът е воля и дух…

Черните клавиши

Заслужава си да се чуят The Black Keys. По мои, доста странични впечатления, малко са хората тук, които знаят за какво става дума. Но всъщност двама души - Даниел Ауербах и Патрик Карни (съответно, китара и барабани) дънят здрав блус-рок, при това ‘бял’ и то в най-добрите традиции (по нещо от Free, Джими, Мъди Уотърс и не само). И колкото да е изненадващо имат цели 5 албума. Сурово звучаща соло китара и дълбоко забиващи барабани, здрави рифове и мелодии, всичко това минаващо през лампови(!) усилватели. Само дотук казано си звучи фенско. Като погледнеш от звука до арт-дизайна на обложките на албумите всичко крещи “да върнем времето назад” (философите да не се връзват, това е само израз). Струва ми се има смисъл и от това, понякога все повече…

Άνθέστηριά

В месеца Антестерион, месеца на цветята в Гърция се провеждал един от по-малките Дионисови празници - Антестериа. Празникът протичал в три дни*, като в последния ден се отдавала почит към мъртвите. Ритуалите на Антестерия основно били свързани с новото вино, в които участвали мъжете и младежите, но също така и с раздаването на дарове на децата.
(*тази година между 19-21 февруари)

Идентичности

Вчера Селтик постигна добър резултат, поне след края и публиката и играчите се поздравиха усмихнати. Едва ли някой е очаквал повече, но поне се постараха -2:3 срещу Барса си е едно стабилно постижение при нестабилната форма, в която напоследък е Селтик, при това на 1/16 финалите за шампионската лига. Но мисълта ми е за друго, на фона на репортажите от останалите мачове от вторник и сряда. Става въпрос за идентичности, национални… Поне на фона на “деветдесетминутната религия” днес мисля, че това е едно доста спорно понятие. Говорят си феновете за английски, испански, италиански, гръцки, турски, даже каталунски отбори, но какво изобщо имат предвид, поне на мен ми е смътно и неясно. За какво става дума - отбори като Арсенал, Челси и Ливърпул имат по 1-2 британци в съставите си(!), същото е при Интер и Барселона. Барса така вживяваща се в ролята си не на испански, а на Каталунският отбор, всъщност играе с общо 3-ма (!) испанци в състава. Би трябвало, ако толкова им се иска да бъдат специфични да последват примера на Атлетик Билбао, там баските съвсем последователно избягват взимането на чужденци в отбора, т.е. дори и на испанци, а идването на треньор не-баск си е цяло събитие (с цената на това да се лутат в средата на класирането). Стоят си разни фенове и развяват гръцки, турски, италиански знамена по стадионите, но за кого, в повечето случаи дори собствениците на отборите им са чужденци… Струва ми се малко странно това, тъй да се каже. Затова такива отбори като Лион и Селтик, че дори Ман Юнайтед и Милан си остават изключения в цялата шарения днес, като залагат предимно на свои си играчи. Другите пък изкупиха цялото народонаселение на Африка и Южна Америка, за да претендират за величие, не знам какъв е смисълът обаче, освен че въртят едни пари. Тази национална идентичност май е само географска, като местоположение на стадионите. Същественото тук е, че не става въпрос за това да няма смесване, става въпрос да не се подставят същности където тях вече ги няма, липсват. Но това е едната страна на въпроса, другата е доколко този турнир, за който става въпрос, изобщо е шампионски. Реално и най-вероятно за следващия кръг ще продължат само два отбора, които са всъщност шампиони на страните си от миналата година, останалите даже не са и сред вторите в класирането. Но всичко в името на парите - нали така… обаче винаги ли са само парите…