Блага вест

Днес, съвсем случайно (макар явно инфото да е от по-отдавна), разбрах една блага вест. На 7 септември в Пловдив идва Кийт Емерсън Бенд. Името говори само за себе си. Ще имаме шанса да видим и една част от приказката на ELP. Доколкото видях групата е стабилна, в стандартна комбинация бас, барабани, китара и естествено Емерсън. Струва ми се, че това шанс, които не трябва да се пропуска, още повече че билетите са на разумни цени от 20 до 40 лв.. Пускат се в продажба от 10 юни. Пловдив дръж се, почва се…

P.S. Преди това на 1-ви ще има концерт и на Рик Уейкман, заедно с Филхармоничното дружество и хор, билетите там са по-”солени” по 50 лв. Мисля, че него ще го жертвам, все пак го чакаме с Yes догодина за 40 годишнината на групата.

Turn Of The Century

Тук искам да предложа един мой опит за превод на текста на Джон Андерсън (Yes) на Turn Of The Century. Това е само скромен опит да се предаде иначе доста сложния текст на оригинала. Заглавието в английския е малко двусмислено, като може да означава не само “Краят на века” (fin de siecle), но и началото на новия век, тук аз избирам първия вариант, века като граница, която трябва да бъде премината.

Краят на века
(Джон Андерсън)

Извличайки формата от камъка
подготвените ръце се движат,
Роан оформи сърцето си
с работещите си ръце,
работата заформи страстта му в глината
както слънцето.

В стаята му, неговата лейди
трябваше да танцува и пее толкова съвършено,
той тихо ридае сега
имам време, о нека глината те преобрази.

В дълбокия мрак на нощта
зимата идва, той ридае, не ме отхвърляй,
за неговата лейди, дълбоко в болестта й
времето я сграбчи
и ще я отнесе без съмнение.

В тихата светлина на зората, тя умира,
в безпомощните ръце, разкриващи душата.

Като листата ние докосваме, ние научаваме,
някога знаехме историята,
когато зимата дойде, той ще изтърпи
всичко само за да види камъка жив.

Сега Роан не ридае,
оставена да работи силата му
така го преобрази,
извличайки формата от камъка, работата му
го погълна.

Да можеше тя да го чуе,
да можеше тя да го види,
цялата нажежена беше стаята му, смутена в тази светлина
той би я положил
той би я прегърнал,
смеейки се, докато танцуват
най-висшите цветове да обхванат другите.

Дали очите й в края на века
ми казват просто
как ще се обичаме когато се срещнем, о нека животът ме преобрази.

Като листата ние докосвахме, ние танцувахме
някога знаехме историята,
когато дойде есента и ние двамата,
запаметили всички тези години преди,
сигурен съм, ще знаем.

Беше ли докосващ знак
когато целунах пръстите ти,
ние вървяхме за ръце в слънцето,
спомените когато бяхме млади
така задържат любовта.

Беше ли слънцето през мъглата,
което направи целия ти образ
така топъл както лунната светлина,
като перла дълбоко в очите ти
от сълзите ти потече
същата тази светлина.

Дали очите й в края на века
ми казват просто
как ще изглеждаме когато се срещнем,
както се усмихваме времето явно ще ме остави.

Като листата ние докосваме, ние виждаме
ние ще знаем историята,
когато есента дойде ние двамата ще помним
всички тези много години отпреди.
[превод: 17.11.2007]

Джон Андерсън в София

Завърнахме се! Пътешествието си струваше очакването. Джон Андерсън обеща още, може би през 2009 Yes отново ще дойдат, вероятно имат планове за турне по случай 40 годишнината от създаването на групата (1969), но това Джон не уточни, само обеща че отново ще бъдат в София - да стискаме палци. Но какво стана в зала Универсиада, в смръзнатата софийска вечер на 14 ноември. Атмосферата преди концерта беше доста тиха и спокойна, сякаш и хората, който бяха дошли час по-рано бяха обзети от някаква медитативна вълна, тихи разговори на кафе и сок, в кафенето на залата, мълчаливо присъствие в преддверието. Минути преди осем, залата се понапълни, а горските шумове и чуруликането на птици от високоговорителите намекнаха, че идва време за музиката. Пет минути по-късно в притъмнялата зала влезе Джон Андерсън, взе китарата, която вече го чакаше да засвири и прозвучаха първите тонове на Yours Is No Disgrace, песента с която, ако не ме лъже спомена, откриха и Yes преди седем години. Основно място в концерта заеха композиции на Yes, от различните периоди на групата. Доколкото сега мога да си припомня Джон изпълни Time And A Word, Long Distance Runaround, Starship Trooper, The Reveilling Science Of God, Sweet Dreams, I’ve Seen All Good People, Roundabout, Turn Of The Century, Wonderous Stories, Owner Of A Lonely Heart, Give Love Each Day, Cord of Life (в един микс от композиции от Close To The Edge). Имаше и два според мен конфузни момента, единият за мен, другият за Джон. Публиката, която иначе бурно приветстваше всяка нова песен, се раздвижи от столовете си чак когато чу Owner Of A Lonely Heart, нещо което ми е неразбираемо, още повече, че се случи и на предишния концерт, наистина тази песен влиза в класациите, но далеч не е най-добрата или показателната за Yes, но може би лекото pop-звучене (вкарано от Тревър Рабин в групата) кара масовата публика да “поскача от радост” като чуе тези звуци, кой знае. Другото, когато в припева на All Good People Джон подкани публиката да запее с него “Give Peace A Chance”, малцина от присъстващите се опитахме да надигнем глас, насред темерутската безучастност на мнозинството, това явно не допадна на Джон и той след втория си намек се отказа, като завърши с едно мощно “John Lennon” накрая (на места имаше и други препратки към The Beatles). От самостоятелните си проекти изпълни State of Independance (от работaтa му с Вангелис) и една-две композиции на пиано в средата на концерта. Представи и две нови песни. Eдната, както каза той, дори все още неозаглавена, която посвещава на Yes, a другата на Буда. През цялото време на двата екрана до сцената вървяха визуализации, представящи философски и религиозни символи от различните световни култури, а из залата блуждаеха амбиентни светлини и форми. Джон показа как човек с една китара (и малко ефекти) може да изпълни със звук цяла зала, освен акустичната китара на сцената имаше синтезатор и т.нар. MIDI-guitar. Концертът продължи точно час и половина с бис, при който Джон просто се поклони и остана на сцената. Накрая изпълни a capella химна O’er, който е и заключителна песен в соловия му албум The Promise Ring (чийто текст, както каза, му се е явил веднъж насън). Между отделните песни той пускаше шеговити забелележки и обяснения, а на Turn Of The Century с тежко чувство подхвърли, че би искал да знае български, за да може да обясни на публиката за тази песен. След концерта имаше възможност да се закупят дискове с неговата музика и да се получи автограф лично от него (възможност, която пропуснах, явно поради липсата на силно изразено фетишистко чувсто, предпочетох да запазя музикалното си впечатление, пропускайки “търговското”). След София Джон продължава европейското си турне, като се очаква догодина да издаде нов албум, като продължение на първия философско-фантастичен Olias Of Sunhillow (1976), към него ще излезе и компютърна игра по подобие на Homeworld (тя беше инспирирана от Yes-албума The Ladder, 2000). Сега остава отново да чакаме - Yes се завръща!

Invitation to a journey

След два концерта в Белгия на 14.11 в София идва Джон Андерсън (Jon Anderson). Време е за пътешествие! Който е присъствал на концерта на Yes през 2000-ната година знае за какво става въпрос. Тогава не се и надявах, че отново ще мога да видя музиката в едно мистично-магическо пътешествие, но сега предвкусвам с нетърпение мига за него. Макар без компанията на останалите ‘утвърдители’, човек може да не се съмнява какво ни очаква след една седмица…
В програмата за концерта Джон е подготвил двучасов сет (доколкото успях да разбера изпълненията ще бъдат акустични, на китара и пиано, без допълнителни музиканти, в един отработен откривателски, т.е. тробадурски стил), както с композиции на Yes, така и с парчета от неговите проекти с Вангелис и соловите му албуми, който включват музикални разработки по теми от Кастанеда (Пътуване към Икстлан, Силата на мълчанието), Толкин, индианските и келтски митове, Източните философски учения (Индия), и различни елементи характерни за философията на New Age-a. Да се говори за философията ‘зад’ Yes e доста широка тема, която заслужава собствено проучване, но несъмнено е, че тя извира тъкмо от интересите и солидната работа на Джон Андерсън над текстовете и вокалните партии в албумите на Yes (дори само Close to the Edge и Tales from Topographic oceans могат да бъдат показателни тук). Така, че още малко търпение, време е да съберем багажа, защото сме поканени на пътешествие…
Време е за път!