The Remembering

Едно напомняне… за друго време и други ценности. Все пак, мисля си, не изгубени и не изчезнали. Те идват обаче и с един въпрос: как е възможна хоризонтално структурираната общност. А може би и нещо повече: дават отговор…

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la…

(Uriah Heep, July Morning)

Рабо Карабекян

Най-накрая, след дълго чакане, у нас ще бъде представена изложба на един от най-известните представители на абстрактния експресионизъм - Рабо Карабекян (1916-1988). В експозицията ще бъде показана и една от най-известните картини на арменският художник (живял дълго време като емигрант в Америка) - Изкушението на Свети Антоний. Изложбата се открива на 01.04. в София.

Велики Дионисии

По това време на годината (март-април) в древна Гърция се е провеждал един от най-големите празници - Велики (или градски) Дионисии. Важно събитие в началото на празника е било внасянето на стауята на Дионис Елевтерос, т.е. Освободителя, в града (Атина), което символизирало пришествието на бога. Били са поднасяни жертвания (напр. мед, цветя и т.н.), основното от които е принасянето на жертвен бик. Централно място са имали основните участници в празника - поети, хорегои, актьори, хорове и музиканти. Всеки ден са се изпълнявали, освен задължителните дитирамби, комедии, тетралогии, съдържащи три трагедии и една сатира, и всичко това съпровождано от съпровод на флейти, тимпани и китари. На последния ден на празника - Еклезия - събора са били раздавани и наградите на най-изявените участници в състезанията.

(*тази година празника се пада между 18 и 25 март; за античния календар, вж. тук)

Άνθέστηριά

В месеца Антестерион, месеца на цветята в Гърция се провеждал един от по-малките Дионисови празници - Антестериа. Празникът протичал в три дни*, като в последния ден се отдавала почит към мъртвите. Ритуалите на Антестерия основно били свързани с новото вино, в които участвали мъжете и младежите, но също така и с раздаването на дарове на децата.
(*тази година между 19-21 февруари)

Идентичности

Вчера Селтик постигна добър резултат, поне след края и публиката и играчите се поздравиха усмихнати. Едва ли някой е очаквал повече, но поне се постараха -2:3 срещу Барса си е едно стабилно постижение при нестабилната форма, в която напоследък е Селтик, при това на 1/16 финалите за шампионската лига. Но мисълта ми е за друго, на фона на репортажите от останалите мачове от вторник и сряда. Става въпрос за идентичности, национални… Поне на фона на “деветдесетминутната религия” днес мисля, че това е едно доста спорно понятие. Говорят си феновете за английски, испански, италиански, гръцки, турски, даже каталунски отбори, но какво изобщо имат предвид, поне на мен ми е смътно и неясно. За какво става дума - отбори като Арсенал, Челси и Ливърпул имат по 1-2 британци в съставите си(!), същото е при Интер и Барселона. Барса така вживяваща се в ролята си не на испански, а на Каталунският отбор, всъщност играе с общо 3-ма (!) испанци в състава. Би трябвало, ако толкова им се иска да бъдат специфични да последват примера на Атлетик Билбао, там баските съвсем последователно избягват взимането на чужденци в отбора, т.е. дори и на испанци, а идването на треньор не-баск си е цяло събитие (с цената на това да се лутат в средата на класирането). Стоят си разни фенове и развяват гръцки, турски, италиански знамена по стадионите, но за кого, в повечето случаи дори собствениците на отборите им са чужденци… Струва ми се малко странно това, тъй да се каже. Затова такива отбори като Лион и Селтик, че дори Ман Юнайтед и Милан си остават изключения в цялата шарения днес, като залагат предимно на свои си играчи. Другите пък изкупиха цялото народонаселение на Африка и Южна Америка, за да претендират за величие, не знам какъв е смисълът обаче, освен че въртят едни пари. Тази национална идентичност май е само географска, като местоположение на стадионите. Същественото тук е, че не става въпрос за това да няма смесване, става въпрос да не се подставят същности където тях вече ги няма, липсват. Но това е едната страна на въпроса, другата е доколко този турнир, за който става въпрос, изобщо е шампионски. Реално и най-вероятно за следващия кръг ще продължат само два отбора, които са всъщност шампиони на страните си от миналата година, останалите даже не са и сред вторите в класирането. Но всичко в името на парите - нали така… обаче винаги ли са само парите…

Λήναια

Тези дни от 30/31 януари до 2/3 февруари (разликата идва от лунния календар) в древна Гърция се празнувал празника Ленаи, посветен на Дионис Ленайос. Ленаи всъщност е едно от имената, с които били назовавани менадите, тъй че тези дни са посветени на Дионис, водачът на менадите. Празникът бил съпроводен с ритуали по смесване на вино, а иначе това време било и традиционно за извършването на бракове. През V-ти век пр.н.е. на този празник започнало изпълнението на комедии, а по-късно и на трагедии, имало е също и поетически състезания за изпълнение на дитирамби.

Ами, хубаво тогава

И аз не знам какво става. С философията имам предвид. По-точно с изучаването и преподаването на философия във висшите училища. Най-напред приемаха, в последните години, в специалност Философия с всички видове изпити, с изключение на физическо възпитание, а след това се чудеха защо след II-ри курс рязко намалявали студентите, а останалите пък не проявявали особен интерес към философско-академичния живот. Сега отново изненада. Вчера в СУ са взели решение да приемат студенти с изпит от матурите в 18 специалности. На първо място сред изброените е, разбира се, “Философия”. Не знам, обаче, къде по-надолу може да се стигне оттук, аргументите за това решение сигурно могат да са много (запазване на работни места, бройки и т.н.) и сигурно биха били основателни, ако ситуацията не е така глупава. Остава вече да се приемат студенти само защото са имали желание да учат нещо си. Трябва официално да оповестим специалността “Висше образование“!

Малко наблюдение

“Жак попита господаря си, дали не е забелязал, че каквато и да е беднотията на бедните хора, нямащи хляб за тях самите, всички те имат кучета; дали не е забелязал, за тези кучета, бидейки всичките обучени да правят кръгчета, да ходят на два крака, да танцуват, да носят, да скачат за краля, за кралицата, да се преструват на умрели, че това образование ги прави най-нещастните зверове на света. Откъдето той заключи, че всеки човек иска да заповядва на някой друг; и понеже животните се намират в обществото непосредствено по-долу от класата на последните граждани, командвани от всички други класи, те вземат едно животно, за да заповядват също на някого.
Е, добре! - каза Жак - всеки има своето куче. Министърът е куче на краля, първият заместник е куче на министъра, жената е куче на съпруга си или съпругът е куче на жена си… Слабите хора са кучета на твърдите хора…”
[Мой превод, от 11.01.08, по: Diderot, D., Jacques le fataliste et son maitre, in: Oeuvres de Denis Diderot, t. II, Briere, Paris, 1821, p.280]

Виж в Гугъл

Ало, ало…Нямам и микровълнова. Фурна имам предвид. Защо пък ми е Глобална Система за Мобилна комуникация. - Да се свързвам с хората, които ценя? - Или ставам по-глобален с това? Не знам…откакто я ползвам пак си комуникирам с тези, с които комуникирах и когато бях ‘локален’ (не че съм от село). Май е като в магазина, имаш десет вида хляб, ама хапваш само един, както и преди…или пък, след Гутенберг още никой не е престанал да пише “на ръка”. Има си начини, ако се налага. Или пък трябва да повярваш, че се налага (не ме бива в това)…както и да е. Ясно е накъде “бия”. За другото виж например в Гугъл…

За идиотизмите

“Той. - …Но, господин философ, има една обща съвест, както има една обща граматика; а след това изключения във всеки език, които вие наричате, мисля, вие другите знаещи,…помогнете ми,…
Аз. - Идиотизми.
Той. - Точно така. Е, добре, всяко съсловие има своите изключения от общата съвест, на които аз давам охотно името идиотизми на занаята.
Аз. - Разбирам. Фонтенел говори добре, пише добре, макар стилът му да изобилства от френски идиотизми.
Той. - И суверенът, министърът, финансистът, магистратът, военният, писателят, адвокатът, прокурорът, търговецът, банкерът, занаятчията, учителят по пеене, учителят по танци, са силно почтенни хора, макар тяхното поведение да се отклонява в множество точки от общата съвест, и да е изпълнено с морални идиотизми. Колкото установяването на нещата е по-древно, толкова повече идиотизми има; колкото по-нещастни са времената, толкова повече идиотизмите се умножават. Колкото струва човекът, толкова струва занаята и реципрочно. На края, колкото струва занаята, толкова струва и човека. Затова изтъкват занаята, колкото могат.”
[Мой превод от 31.12.2007 по: D.Diderot - Le Neveu de Rameau, Poullet-Malassis Libr., Paris, 1862, p.51]