The Remembering

Едно напомняне… за друго време и други ценности. Все пак, мисля си, не изгубени и не изчезнали. Те идват обаче и с един въпрос: как е възможна хоризонтално структурираната общност. А може би и нещо повече: дават отговор…

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la…

(Uriah Heep, July Morning)

За картините от една изложба

Не става въпрос за Мусоргски. Става дума за приключилата вчера изложба на Пиер Комоа и Жил Бланшар в София. По разни медии чух, че това било културното събитие на годината у нас, а и не само, защото Пиер и Жил за първи път идвали по тези ширини (географски). Разбира се, някакви подобни категоризации, още повече ако говорим за изкуство, едва ли имат някаква стойност, така че аз бих се въздържал от тях. Но все пак за изложбата… Вероятно на мнозина представеното им е допаднало, вероятно и на други не чак дотам. Специално аз бих отделил максимум 4 или 5 картини, които може би си заслужаваха вниманието, с някакъв по-съдържателен “сюжет”, другите… ами можеше и без тях. Основно затова, защото не приемам, че изкуството трябва да бъде проста обективация на сексуалното желание (независимо инвертирано или не), нещо което присъстваше в 2/3 от произведенията на изложбата. А в допълнение и това, че на една изложба централното са картините и когато техните рамки имат повече стойност, тогава остава една празнота (някои може би ще възразят, че след постмодернизмът и рамката може да е с художествена стойност, но все пак тук говрим за съзерцание на съдържания, не за форми и “рамки”). От друга страна, вероятно това ще си остане светското събитие на година за мнозина, но едва ли и събитие за изкуството. Все пак изкуството трябва да преминава и отвъд “светското” в света, да търси неговото освещаване и посвещаване в Красотата.

За бодърстването

Мисля, че Новалис беше казал, че състоянието на слушане, изобщо на занимаване, с музика и състоянието без музика, трябва да се редуват както съня и бодърстването. А, знае се, че не е много добре човек да се успива…

Велики Дионисии

По това време на годината (март-април) в древна Гърция се е провеждал един от най-големите празници - Велики (или градски) Дионисии. Важно събитие в началото на празника е било внасянето на стауята на Дионис Елевтерос, т.е. Освободителя, в града (Атина), което символизирало пришествието на бога. Били са поднасяни жертвания (напр. мед, цветя и т.н.), основното от които е принасянето на жертвен бик. Централно място са имали основните участници в празника - поети, хорегои, актьори, хорове и музиканти. Всеки ден са се изпълнявали, освен задължителните дитирамби, комедии, тетралогии, съдържащи три трагедии и една сатира, и всичко това съпровождано от съпровод на флейти, тимпани и китари. На последния ден на празника - Еклезия - събора са били раздавани и наградите на най-изявените участници в състезанията.

(*тази година празника се пада между 18 и 25 март; за античния календар, вж. тук)

Magister dixit!

Най-сетне нещо свежо да се появи на философския литературен пазар у нас. Разбира се, не ново, оригиналът е от преди поне 2300 години. Става дума за новото издание на съчиненията на Аристотел, за първи път така цялостно у нас. Ръководител на проекта е Иван Христов, който е преводач на първия том. Поредицата ще излиза в 6 тома разделени на по две части всеки, всяка година по един том. Първата част на първи том съдържа логическите съчинения на Философът, които ще бъдат завършени изцяло във втората му част. После следват Физика, Метафизика, Етика и Политика, казано накратко и обобщено. Доколкото разбирам ще има нови преводи на За душата и Никомахова етика, чийто първи преводи са меко казано нечетивни. Особено ценното е, че изданията (или поне най-важните съчинения) ще бъдат билингва, какъвто всъщност е първия том, така че всеки да може да си прави справки с оригинала, не си спомням за нещо такова на български. Няма как, трябва да се чете - Magister dixit!

Άνθέστηριά

В месеца Антестерион, месеца на цветята в Гърция се провеждал един от по-малките Дионисови празници - Антестериа. Празникът протичал в три дни*, като в последния ден се отдавала почит към мъртвите. Ритуалите на Антестерия основно били свързани с новото вино, в които участвали мъжете и младежите, но също така и с раздаването на дарове на децата.
(*тази година между 19-21 февруари)

Λήναια

Тези дни от 30/31 януари до 2/3 февруари (разликата идва от лунния календар) в древна Гърция се празнувал празника Ленаи, посветен на Дионис Ленайос. Ленаи всъщност е едно от имената, с които били назовавани менадите, тъй че тези дни са посветени на Дионис, водачът на менадите. Празникът бил съпроводен с ритуали по смесване на вино, а иначе това време било и традиционно за извършването на бракове. През V-ти век пр.н.е. на този празник започнало изпълнението на комедии, а по-късно и на трагедии, имало е също и поетически състезания за изпълнение на дитирамби.

Sanctus Januarius

Януари беше добър месец. Изпращам го с признателност. Свърших доста неща, които бях отлагал досега. Зимна жътва. Отмина и бързо. Ето нещо за него:

Sanctus Januarius
von Friedrich Nietzsche

Der du mit dem Flammenspeere
Meiner Seele Eis zerteilt,
Dass sie brausend nun zum Meere
Ihrer hoehsten Hofnung eilt;
Heller stets und stets gesunder,
Frei im liebevollsten Muss: -
Also preist sie deine Wunder,
Schoenster Januarius!

Genoa im Januar 1882.

Ами, хубаво тогава

И аз не знам какво става. С философията имам предвид. По-точно с изучаването и преподаването на философия във висшите училища. Най-напред приемаха, в последните години, в специалност Философия с всички видове изпити, с изключение на физическо възпитание, а след това се чудеха защо след II-ри курс рязко намалявали студентите, а останалите пък не проявявали особен интерес към философско-академичния живот. Сега отново изненада. Вчера в СУ са взели решение да приемат студенти с изпит от матурите в 18 специалности. На първо място сред изброените е, разбира се, “Философия”. Не знам, обаче, къде по-надолу може да се стигне оттук, аргументите за това решение сигурно могат да са много (запазване на работни места, бройки и т.н.) и сигурно биха били основателни, ако ситуацията не е така глупава. Остава вече да се приемат студенти само защото са имали желание да учат нещо си. Трябва официално да оповестим специалността “Висше образование“!

Малко наблюдение

“Жак попита господаря си, дали не е забелязал, че каквато и да е беднотията на бедните хора, нямащи хляб за тях самите, всички те имат кучета; дали не е забелязал, за тези кучета, бидейки всичките обучени да правят кръгчета, да ходят на два крака, да танцуват, да носят, да скачат за краля, за кралицата, да се преструват на умрели, че това образование ги прави най-нещастните зверове на света. Откъдето той заключи, че всеки човек иска да заповядва на някой друг; и понеже животните се намират в обществото непосредствено по-долу от класата на последните граждани, командвани от всички други класи, те вземат едно животно, за да заповядват също на някого.
Е, добре! - каза Жак - всеки има своето куче. Министърът е куче на краля, първият заместник е куче на министъра, жената е куче на съпруга си или съпругът е куче на жена си… Слабите хора са кучета на твърдите хора…”
[Мой превод, от 11.01.08, по: Diderot, D., Jacques le fataliste et son maitre, in: Oeuvres de Denis Diderot, t. II, Briere, Paris, 1821, p.280]