Sanctus Januarius

Януари беше добър месец. Изпращам го с признателност. Свърших доста неща, които бях отлагал досега. Зимна жътва. Отмина и бързо. Ето нещо за него:

Sanctus Januarius
von Friedrich Nietzsche

Der du mit dem Flammenspeere
Meiner Seele Eis zerteilt,
Dass sie brausend nun zum Meere
Ihrer hoehsten Hofnung eilt;
Heller stets und stets gesunder,
Frei im liebevollsten Muss: -
Also preist sie deine Wunder,
Schoenster Januarius!

Genoa im Januar 1882.

Залезът на два “мита”

Наскоро пак някой спомена. Иначе не би ми направило впечатление. Отново “митология”, но в онзи съвременен “жълт” стил. Мисля си, че е крайно време да се приключи с два “любими жълти” мита относно личността и влиянието на Ницше, така или иначе поддържани и разпространявани на доста крехки основи. Първият мит е за връзката на Ницше с антисемитизма. Той впрочем може да бъде поддържан само от хора, които вероятно не са чели особено добре Ницшевите писания. На редица места Ницше показва неприязънта си към модните по онова време в Германия (XIX век) антисемитски движения. Много ясно това е засвидетелствано от факта, че той прекъсва взаимоотношенията със сестра си, след като тя се омъжва за Бернхарт Фьорстер, активист в такова движение. Който пожелае да се подсигури в тази тема може да направи справка със събраните писма на Ницше, както и с Menschliches, Allzumenschliches, например (макар и не само там). А това доколко и как след смъртта му неговото име е било забърквано с националсоциализма, от разни идеолози, е съвсем отделна тема и няма нищо общо с философията. Няма смисъл да се посочва и по-общото отношение на Ницше към национал и социализма. Вторият мит е за болестта на Ницше. Любимото, почти учебникарско, измъкване е обяснението, че духовният срив е в следствие на сифилис, от който Ницше бил заболял близо 30 години по-рано. Тук обаче трябва да се има предвид, че този мит е бил поддържан и разпространяван от, според мен, съмнителни във философията “модерни” автори - Ман, Янц, Рос, Кауфман и че никога не е бил напълно възприет. В действителност има много повече чисто медицински аргументи против това, тъй като става дума за болест. Най-скорошната публикация по тази тема е на Ленард Сакс в Journal of Medical Biography от 2003 година. Диагнозата на специалистите, според симптомите, който са документирани, за заболяването е ретро-орбитална менингиома на дясното око. Заболяване, което, разбира се, не е по-леко и не може да спести страдания. Въпросът тук обаче е в това, че му липсва онази тръпка и доза цинизъм, която може да се добави иначе, когато към философските аргументи липсват сериозни основания и трябва да се измъкваш с обяснения ad hominem. Смятам, че философията трябва да се отърси от тази “жълтеница”, за да могат и нефилософите да вкусят свободно, без предразсъдъци, от нейните плодове. Велика е истината и побеждава всичко, както ни учеха древните…

Традициите

Навремето в Гърция, в края на месец май, в Платоновата школа - Академията празнували рожденният ден на основателя, схоларсите поддържали дълго тази традиция. Сега, като че ли типично за деня, такива школи няма и философите се самоизживяват, всеки на своя територия. Но защо говоря за това? Днес, по гръцките стандарти, би трябвало да е двоен празник за философите, тъй като се отбелязват рожденните дни на Фридрих Ницше и на Мишел Фуко (макар и с близо сто години, по-точно осемдесет и две, разлика във времето). Е, който иска може да се почувства, поне за малко, древен!

За Сиатъл и Земята

Не е лесно да пишеш за нещо като за съществено, когато около теб реално то се разбира като незначително. Какво имам предвид? - Ами тъкмо това, че е трудно да мислиш за чистотата на природата, когато и последните оазиси край теб са разкопани и от тях стърчат ръждивите колове на “благоустройството”. Не знам дали само тук, всеки понатрупал малко повече пари, се изживява като първия цивилизатор на човечеството и веднага започва да се жалва как му се нарушават човешките и собственическите права, ако му се откаже да изкорми поредната зелена поляна или да посече поредната вековна гора, но със сигурност тук е доста разпространено. Да, наистина и най-дългият път започва с първата крачка, но къде е пътя, имаме ли воля да прокараме поне пътека? Не че има кой знае какво значение, но ми се струва, че ние сме от малкото европейски страни, в които няма стабилна Зелена партия, проблемите на околната среда се отбелязват тук-там в разните платформи само pro forma, защото така се прави. Междувременно една след друга се застрояват защитени територии, прокарват се “удобства” в национални паркове и по-лошото е, че когато вечер пред телевизора средностатистическия българин, слуша подобните новини, си вика “Гледай ги тея пак ме занимават с глупости, я да кажат колко става сиренето…” Но така е, насъщният преди всичко… А иначе сигурно ще има и някои, които не си изхвърлят плика с боклука пред собствения си блок, и на които не им е все тая, дали детето им ще си хвърли опаковката от кроасана в градинката, в която играе всеки ден, или в кошчето до него. Та това, мисля си, са някой трудности да мислиш green днес и тук. Но, пък надявам се един ден да се разбере, че изграждането и установяването на човешката културна среда не означава непременно унищожаване на природата, в този смисъл, в който и Ницше призовава не назад, а “напред към природата”. Когато мисля за това, винаги се сещам и за едно изказване на Сиатъл, вождът на скуомиш: “Земята е наша майка. Всичко, което се случва на Земята, се случва и на синовете на Земята…ние знаем - Земята не принадлежи на човека, а човекът принадлежи на Земята. Ние знаем - всички неща са взаимосвързани, така както кръвта свързва едно семейство. Всички неща са свързани.”… това обаче, може да бъде и ключът към едно ново (себе)разбиране, една необходима промяна на съзнанието на днешния човек.
(За още по темата вж. и в Arcane Lore)

Нова година

През 1888 година Ницше пише една от последните си книги - “Der Antichrist”, замислена като първа част на основния му труд - Der Wille zur Macht, в която подлага на философска критика някои елементи на християнската доктрина. Като добавка към нея се появява формулирания Закон против християнството, изложен в седем тезиса. В началото на този текст стои пояснението: “издаден в деня на спасението, в първия ден на първата година (на 30 септември 1888г. от фалшивото летоброене)”. Това допълнение всъщност е един опит на Ницше към подетата от него преоценка на ценностите - тук по отношение на скъсването с християнското летоброене, или накратко, с християнската представа за линейно време и “края на дните”. Така че, може да се каже, че днес 30.09.2007, започва 120-та година от това ново (философско) летоброене.