Джон Андерсън в София

Завърнахме се! Пътешествието си струваше очакването. Джон Андерсън обеща още, може би през 2009 Yes отново ще дойдат, вероятно имат планове за турне по случай 40 годишнината от създаването на групата (1969), но това Джон не уточни, само обеща че отново ще бъдат в София - да стискаме палци. Но какво стана в зала Универсиада, в смръзнатата софийска вечер на 14 ноември. Атмосферата преди концерта беше доста тиха и спокойна, сякаш и хората, който бяха дошли час по-рано бяха обзети от някаква медитативна вълна, тихи разговори на кафе и сок, в кафенето на залата, мълчаливо присъствие в преддверието. Минути преди осем, залата се понапълни, а горските шумове и чуруликането на птици от високоговорителите намекнаха, че идва време за музиката. Пет минути по-късно в притъмнялата зала влезе Джон Андерсън, взе китарата, която вече го чакаше да засвири и прозвучаха първите тонове на Yours Is No Disgrace, песента с която, ако не ме лъже спомена, откриха и Yes преди седем години. Основно място в концерта заеха композиции на Yes, от различните периоди на групата. Доколкото сега мога да си припомня Джон изпълни Time And A Word, Long Distance Runaround, Starship Trooper, The Reveilling Science Of God, Sweet Dreams, I’ve Seen All Good People, Roundabout, Turn Of The Century, Wonderous Stories, Owner Of A Lonely Heart, Give Love Each Day, Cord of Life (в един микс от композиции от Close To The Edge). Имаше и два според мен конфузни момента, единият за мен, другият за Джон. Публиката, която иначе бурно приветстваше всяка нова песен, се раздвижи от столовете си чак когато чу Owner Of A Lonely Heart, нещо което ми е неразбираемо, още повече, че се случи и на предишния концерт, наистина тази песен влиза в класациите, но далеч не е най-добрата или показателната за Yes, но може би лекото pop-звучене (вкарано от Тревър Рабин в групата) кара масовата публика да “поскача от радост” като чуе тези звуци, кой знае. Другото, когато в припева на All Good People Джон подкани публиката да запее с него “Give Peace A Chance”, малцина от присъстващите се опитахме да надигнем глас, насред темерутската безучастност на мнозинството, това явно не допадна на Джон и той след втория си намек се отказа, като завърши с едно мощно “John Lennon” накрая (на места имаше и други препратки към The Beatles). От самостоятелните си проекти изпълни State of Independance (от работaтa му с Вангелис) и една-две композиции на пиано в средата на концерта. Представи и две нови песни. Eдната, както каза той, дори все още неозаглавена, която посвещава на Yes, a другата на Буда. През цялото време на двата екрана до сцената вървяха визуализации, представящи философски и религиозни символи от различните световни култури, а из залата блуждаеха амбиентни светлини и форми. Джон показа как човек с една китара (и малко ефекти) може да изпълни със звук цяла зала, освен акустичната китара на сцената имаше синтезатор и т.нар. MIDI-guitar. Концертът продължи точно час и половина с бис, при който Джон просто се поклони и остана на сцената. Накрая изпълни a capella химна O’er, който е и заключителна песен в соловия му албум The Promise Ring (чийто текст, както каза, му се е явил веднъж насън). Между отделните песни той пускаше шеговити забелележки и обяснения, а на Turn Of The Century с тежко чувство подхвърли, че би искал да знае български, за да може да обясни на публиката за тази песен. След концерта имаше възможност да се закупят дискове с неговата музика и да се получи автограф лично от него (възможност, която пропуснах, явно поради липсата на силно изразено фетишистко чувсто, предпочетох да запазя музикалното си впечатление, пропускайки “търговското”). След София Джон продължава европейското си турне, като се очаква догодина да издаде нов албум, като продължение на първия философско-фантастичен Olias Of Sunhillow (1976), към него ще излезе и компютърна игра по подобие на Homeworld (тя беше инспирирана от Yes-албума The Ladder, 2000). Сега остава отново да чакаме - Yes се завръща!

Imagine…I don’t believe

Онзи ден (9.10), сякаш малко между другото, мина напомнянето за годишнината на Джон Ленън, за разлика от множеството коментари, който заливаха агенциите за честването на Ернесто Гевара, въпрос на предпочитания. На мен поне по-интересно ми се струва тъкмо първото, не само заради приоритета на китарите пред автоматите, а и заради факта, че тази година отбелязването на годишнината беше съпроводено и с откриването на “Кулата на Ленън” или както Оно я е нарекла Imagine Peace. В случая няма да коментирам нито самото име, нито спорната роля на Оно изобщо в музиката, тъй като арт-проекта е на Оно, но плановете са били на Джон, който още приживе е имал намерение да направи подобна кула. Е, макар със закъснение и това е факт. Кулата се намира в Рейкявик, Исландия и се захранва от геотермална електроцентрала! Плановете са да свети всяка година от 9.10 до 8.12. Символично, нали?!