Weidorje

Казват се Вайдордже, означаващо на кобаянски (kobaïan) - “небесно колело”. Имат само един албум - Weidorje оt 1978. Но затова пък е още по-ценно човек да ги чуе. Правят класически зюл (zeuhl) в най-добрата традиция. Групата е сформирана от бивши членове на Magma, съвсем не изненадващо (самото им име идва от композиция на Магма). В основата са Бернар Паганоти (бас), Патрик Готие (клавишни), Жан-Филип Гуд (клавишни) заедно с Мишел Етори (китара), Кърт Ръст (барабани), Ален Гийар (саксофон) и Ивон Гийар (тромпет). Макар и в стила на Магма, те вадят едно невероятно и оригинално звучене, което отнася съзнанието в музикален транс. Великолепни музиканти (не мога да не отбележа седемминутното соло на Паганоти в парчето Kolinda, направо шедьовър) и обсесивна музика - това е комбинацията. За останалото трябва слушане.

Колизеум II

Ако някой е свикнал с един мек саунд (стигащ до поп-рок звученето) от китарата на Гари Мур, то определено не е чул всичко от него. Става въпрос за Колизеум II. Естествено, тук начело е Джон Хайсман с неговите моторни барабани, но в добавка вече е и една бясна фюжън китара - мистър Мур (за разлика от първия вариант на групата). Наистина невероятно звуково пътешествие в непрекъснато лутане между обезумелите китарни мелодии и рифове (напомнящи ми с тембъра си по нещо от Ал Ди Меола) и убийствения барабанен ритъм. Тук човек отново може да намери тръпката и смисъла в това потъване в музиката, от което постоянно сякаш ежедневието ни се опитва да ни откъсне.

Joe Zawinul

Джо Завинул е един от тези, който написаха ставането на новата музика, свирил с големият Майлс, той е и човекът зад Weather Report, който откри дивият талант на Джако Пасториъс. Дойде и в България със своя “Синдикат”, за да донесе част от голямата магия. На 75 години Джо вече няма да концертира…тук…нека да си го припомним, може би сега вече е в Страната на птиците.