За работата

Прехвърлях пак страниците на Surveillance et punir на Фуко (т.е. “Надзираване и наказване”, но преведено на български като “Надзор и наказание”, което пречи да се схване background-а на който се излага теорията). Мисля, че това е фундаментална книга, която всеки, желаещ да разбере основанията на съвременното общество, трябва да прочете. Задължително. Този път ми направи впечатление един пасаж за организацията на работата. Днес ние сме свикнали с това “субстантивирано” понятие “работно място“. В него сякаш сме инкорпорирали един смисъл вещаещ сигурност, удобство, прехрана. Постоянно ни уведомяват какви работни места са отворени, как нараства броят на работните места, чий са заслугите за новите работни места и т.н. Но какво всъщност значи това да имаш “работно място”, да си на “работно място”? - Тук Фуко е безкомпромисно проницателен. - С въвеждането на “работното място” се субституират традиционните модели на работа, включени в отношението майстор-чирак. При пораждането на големите производствени центрове, фабриките, се налага необходимостта от контрол и координация на нарастналия брой работници и той се осъществява именно чрез въвеждането на “работното място”. С други думи работното място е механизъм, диспозитив, чрез който работодателя контролира и надзирава работата на служителя, то няма нищо общо със сигурността, ползата и удобството на работника. Това е и същността на днешния бизнес-модел, макар и в друг адаптиран, олекотен вариант, запознатите с работата в така наречените големи компании, могат да го потвърдят. Нека, който иска тук да говори за благото на човека и доброжелателността, всъщност става въпрос единствено за контрол и подчинение. А и в крайна сметка какво означава да служиш, да си служител…