We are the Champions!

Явно чудеса стават, особено ако доста силно им се помогне. Селтик стана шампион за трети пореден път. На моменти през сезона си мислех, че това няма да се случи, особено когато по едно време Рейнджърс имаха преднина в точките, а после допълнителни мачове, които можеха да ги изведат доста пред Селтик. Все пак всичко завърши по план. Селтик е с 42-та си титла на Шотландия, след като вчера победи Дънди Юнайтед на Тенадайс с 1:0 (гол на Хеселинк). Шампиони отново - уникално!!! Всъщност и това е към рубриката “Без думи”. Yes!!!

P.S. Поздрави и за Мадъруел и Абърдийн, който се хвърлиха последните два мача на Рейнджърс, те си преследваха своите си цели, но дадоха едно рамо и на Селтик.

*снимката е от официалната страница на Селтик.

Все пак победа

Е, все пак вчера Селтик би Рейнджърс и то мога да отбележа - отново. Обичам добрите тенденции. Може тази година накрая да не станат шампиони, но поне се борят до край и с пълни сили. Мачът мина с доста нерви и обрати, след гола на Скот Макдоналд в 4-тата минута последваха два бързи гола за Рейнджърс, чак в края на полувремето вторият гол на Макдоналд оправи нещата. В 70-тата минута с гол от дузпа на Робсън се получи правилният резултат, т.е. крайният 3:2 за зелено-белите. Късметът, които спохождаше Рейнджърс напоследък, да печелят с никаква игра, този път ги изостави - най-накрая. Сега докрая на шампионата остават още три мача, които е задължително да бъдат спечелени от Селтик, пък да видим какво ще стане… Рейнджърс имат и освен това 3 отложени срещи, но изостават засега на 5 точки от Селтик. Кой знае пък, може да стават чудеса…

Идентичности

Вчера Селтик постигна добър резултат, поне след края и публиката и играчите се поздравиха усмихнати. Едва ли някой е очаквал повече, но поне се постараха -2:3 срещу Барса си е едно стабилно постижение при нестабилната форма, в която напоследък е Селтик, при това на 1/16 финалите за шампионската лига. Но мисълта ми е за друго, на фона на репортажите от останалите мачове от вторник и сряда. Става въпрос за идентичности, национални… Поне на фона на “деветдесетминутната религия” днес мисля, че това е едно доста спорно понятие. Говорят си феновете за английски, испански, италиански, гръцки, турски, даже каталунски отбори, но какво изобщо имат предвид, поне на мен ми е смътно и неясно. За какво става дума - отбори като Арсенал, Челси и Ливърпул имат по 1-2 британци в съставите си(!), същото е при Интер и Барселона. Барса така вживяваща се в ролята си не на испански, а на Каталунският отбор, всъщност играе с общо 3-ма (!) испанци в състава. Би трябвало, ако толкова им се иска да бъдат специфични да последват примера на Атлетик Билбао, там баските съвсем последователно избягват взимането на чужденци в отбора, т.е. дори и на испанци, а идването на треньор не-баск си е цяло събитие (с цената на това да се лутат в средата на класирането). Стоят си разни фенове и развяват гръцки, турски, италиански знамена по стадионите, но за кого, в повечето случаи дори собствениците на отборите им са чужденци… Струва ми се малко странно това, тъй да се каже. Затова такива отбори като Лион и Селтик, че дори Ман Юнайтед и Милан си остават изключения в цялата шарения днес, като залагат предимно на свои си играчи. Другите пък изкупиха цялото народонаселение на Африка и Южна Америка, за да претендират за величие, не знам какъв е смисълът обаче, освен че въртят едни пари. Тази национална идентичност май е само географска, като местоположение на стадионите. Същественото тук е, че не става въпрос за това да няма смесване, става въпрос да не се подставят същности където тях вече ги няма, липсват. Но това е едната страна на въпроса, другата е доколко този турнир, за който става въпрос, изобщо е шампионски. Реално и най-вероятно за следващия кръг ще продължат само два отбора, които са всъщност шампиони на страните си от миналата година, останалите даже не са и сред вторите в класирането. Но всичко в името на парите - нали така… обаче винаги ли са само парите…

Няма как

Поредните квалификации за европейското първенство по футбол приключиха, сега се чака жребият за групите, през декември. Вероятно това ще е първенството, което ще пропусна без големи съжаления, поради една причина - нулев интерес. Какво имам предвид. От 16-те отбора, класирали се за първенството, може би 12 никога не бих желал да гледам. От една страна, си представям “свръхинтересните” мачове между отбори като Хърватия, Полша, Русия, Турция, Гърция, Чехия, Румъния, включително и съ-домакините Австрия и Швейцария, естествено, нищо лично към тези европейски страни. Въобще първенството заприличва на една “Футболна Евровизия”. От друга страна, бих пропуснал и лигавенето на топката от италианци и португалци, така че остават твърде малко варианти за нещо интересно. Може би форматът на турнира е доста разтеглен и 16 отбора са множко, но за това ще се усетят когато, да кажем, Албания и Лихтенщайн пробият напред. За останалите си мисля, че вече е крайно време Испания да направи нещо на голямо първенство, а за германци, французи и холандци ще видим дали ще се стегнат навреме за нещо повече. Няма как, това е положението.

И малко точност не вреди

Миналата седмица след мача Селтик-Милан, се надявах UEFA да вземе съответните мерки срещу вратаря на италианците Дида, заради очевидната му симулация. Днес стана ясно решението на Дисциплинарната комисия, което е повече от справедливо според мен. Селтик е глобен 35 760 евро заради пропуски в сигурността, а бразилеца от Милан е наказан за два мача, поради нарушаването на принципите на “интегритет, лоялност и спортсменство” към който трябва да се придържат клубовете и играчите. За глобата на Селтик няма какво да се каже, никой не оспорва глупавата постъпка на Робърт Макхендри, фенът излязъл на терена (който на другия ден сам се предаде на полицията и сега очаква решението на съда), като от ръководството на Селтик заявиха, че това наказание е “пропорционално на извършения инцидент”. Но решението да бъде наказан и Дида показва първо, че UEFA няма да толерира неспортсменското поведение, каквото често сме виждали в изпълнение на италианци и бразилци, които всеизвестно са “царете на симулацията”, омръзнали вече на всички и второ, че този път повечето пари (Милан, “Бет енд Уин”) не повлияха на точното отсъждане на комисията (зад него струва ми се стоят множество морални и психологически нюанси, свързани със случая, за които правното, дисциплинарното решение е само един формален външен израз). С това опасенията, че резултата ще бъде отменен, а срещата преиграна отпадат. Така и Селтик остава втори в групата на шампионската лига, пред Милан. You’ll never walk alone!

За професионализма и има ли той почва у наш’та журналистика

Тук искам само да кажа и няколко думи за коментара на мача по БТВ. Не знам какви са критериите на тази телевизия за нивото на професионализъм, но със сигурност трябва да са липсвали при наемането на двамата коментатори на срещата. За човек, който е чакал до 2 АМ за да види целия запис е доста неприятно да слуша глупавите забележки на едни явно не много начетени във футбола (а и не само там) лица. Освен, че при съобщаването на състава и имената на играчите на Селтик не произнесоха нито едно от тях правилно (напр. Макдоналд стана по-известното за тях МакдоналдС, а Макгийди Мак…нещо си), през цялото време обясняваха колко глупав и безинтересен им бил този мач, вместо да се понапънат за някой и друг анализ на играта, защото май им плащат за това да коментират срещата, а не собствените си психически състояния.
В случая, щом си професионален коментатор, каквито явно претендират да са тези, би следвало да се подготвиш за своя коментар, все пак това ти е работата, а не да занимаваш зрителя с безвкусните си ad hoc забележчици, за които май също нямаш особен талант. Но пък някой ще каже то какво ли ни е наред, че едни жураналисти да са…

Историческа победа

Под проливният дъжд над Глазгоу Селтик записа първата си победа срещу настоящия европейски клубен шампион А.К. Милан. Още от началото на мача the Hoops наложиха бързо темпо и водиха играта на доста тежкия терен. Чак към 35-та минута Милан успяха да поизравнят играта. Второто полувреме мачът беше равностоен, в 62-та минута след корнер на Пол Хартли Донати продължи топката към задната греда, където връхлитащият Стив Макманъс я прекара зад голлинията, въпреки отчаяния опит на Горкуф да я изчисти. След гола Милан изнесе играта и Пирло можеше да изравни от фаул, когато рикоширалата от стената топка заблуди Боруц, който подхлъзвайки се успя да я отбие над гредата. В 68-та минута обаче започна циркът на Маркус Мерк. При едно доста високо центриране от ляво Амброзини се подхлъзна в наказателното поле на Селтик и се подпря на коляно, а топката излезе в аут. Тогава за най-голяма изненада на 58 000-те зрители и 22-мата футболисти, Мерк реши да бъде (отново) Миланският спасител и свири дузпа за гостите!, може би заради присъствието на Лий Нейлър наблизо. След кратки спорове Кака вкара за 1:1. Играта се поизнерви като могат да се запомнят няколкото груби влизания на “джентълмена” Кака срещу Ейдън Макгийди и на Бонера, който незнайно защо при цялата си поредица от фаулове, които извърши (някои доста остри) през целия мач, беше оставен от Мерк без жълт картон. Така в 89-тата минута, след едно по-продължително разиграване на Селтик от дясно, Накамура даде остър пас в наказателното поле към Донати, той бързо върна на включилият се в атака Гари Колдуел, който отправи много плътен и силен удар към вратата. Дида успя само да отбие топката, тя попадна на пътя на притичалия Скот Макдоналд и той я отпрати в обратния ъгъл на вратата - 2:1!!! В последвалия екстаз сред публиката и футболистите, хора се спускаха надолу по трибуните, гледка която съм виждал само по испанските стадиони, сред торсидата. Един явно екзалтиран фен излезе на терена покрай вратата на Дида и минавайки се опита да потупа вратаря по бузата, двуметровия бразилец се втурна да го гони, но след три-четири крачки явно се сети, че е по добре да падне и се строполи като прострелян на земята. Чак след 2 минути беше изкаран на носилка! и заменен от Калач. След това не се случи нищо особено на терена и Селтик напълно заслужено взе първа победа в историята си над Милан.
P.S. В петък УЕФА ще реши дали да разследва случая с Дида, като се надявам да вземат пред вид факта, че вратарят очевидно симулира и освен наказание за Селтик да се предвиди такова и за бразилеца, тъй като иначе негласно се насърчава и оправдава всякаква форма на симулация.