За Сиатъл и Земята

Не е лесно да пишеш за нещо като за съществено, когато около теб реално то се разбира като незначително. Какво имам предвид? - Ами тъкмо това, че е трудно да мислиш за чистотата на природата, когато и последните оазиси край теб са разкопани и от тях стърчат ръждивите колове на “благоустройството”. Не знам дали само тук, всеки понатрупал малко повече пари, се изживява като първия цивилизатор на човечеството и веднага започва да се жалва как му се нарушават човешките и собственическите права, ако му се откаже да изкорми поредната зелена поляна или да посече поредната вековна гора, но със сигурност тук е доста разпространено. Да, наистина и най-дългият път започва с първата крачка, но къде е пътя, имаме ли воля да прокараме поне пътека? Не че има кой знае какво значение, но ми се струва, че ние сме от малкото европейски страни, в които няма стабилна Зелена партия, проблемите на околната среда се отбелязват тук-там в разните платформи само pro forma, защото така се прави. Междувременно една след друга се застрояват защитени територии, прокарват се “удобства” в национални паркове и по-лошото е, че когато вечер пред телевизора средностатистическия българин, слуша подобните новини, си вика “Гледай ги тея пак ме занимават с глупости, я да кажат колко става сиренето…” Но така е, насъщният преди всичко… А иначе сигурно ще има и някои, които не си изхвърлят плика с боклука пред собствения си блок, и на които не им е все тая, дали детето им ще си хвърли опаковката от кроасана в градинката, в която играе всеки ден, или в кошчето до него. Та това, мисля си, са някой трудности да мислиш green днес и тук. Но, пък надявам се един ден да се разбере, че изграждането и установяването на човешката културна среда не означава непременно унищожаване на природата, в този смисъл, в който и Ницше призовава не назад, а “напред към природата”. Когато мисля за това, винаги се сещам и за едно изказване на Сиатъл, вождът на скуомиш: “Земята е наша майка. Всичко, което се случва на Земята, се случва и на синовете на Земята…ние знаем - Земята не принадлежи на човека, а човекът принадлежи на Земята. Ние знаем - всички неща са взаимосвързани, така както кръвта свързва едно семейство. Всички неща са свързани.”… това обаче, може да бъде и ключът към едно ново (себе)разбиране, една необходима промяна на съзнанието на днешния човек.
(За още по темата вж. и в Arcane Lore)