Малко наблюдение

“Жак попита господаря си, дали не е забелязал, че каквато и да е беднотията на бедните хора, нямащи хляб за тях самите, всички те имат кучета; дали не е забелязал, за тези кучета, бидейки всичките обучени да правят кръгчета, да ходят на два крака, да танцуват, да носят, да скачат за краля, за кралицата, да се преструват на умрели, че това образование ги прави най-нещастните зверове на света. Откъдето той заключи, че всеки човек иска да заповядва на някой друг; и понеже животните се намират в обществото непосредствено по-долу от класата на последните граждани, командвани от всички други класи, те вземат едно животно, за да заповядват също на някого.
Е, добре! - каза Жак - всеки има своето куче. Министърът е куче на краля, първият заместник е куче на министъра, жената е куче на съпруга си или съпругът е куче на жена си… Слабите хора са кучета на твърдите хора…”
[Мой превод, от 11.01.08, по: Diderot, D., Jacques le fataliste et son maitre, in: Oeuvres de Denis Diderot, t. II, Briere, Paris, 1821, p.280]

За идиотизмите

“Той. - …Но, господин философ, има една обща съвест, както има една обща граматика; а след това изключения във всеки език, които вие наричате, мисля, вие другите знаещи,…помогнете ми,…
Аз. - Идиотизми.
Той. - Точно така. Е, добре, всяко съсловие има своите изключения от общата съвест, на които аз давам охотно името идиотизми на занаята.
Аз. - Разбирам. Фонтенел говори добре, пише добре, макар стилът му да изобилства от френски идиотизми.
Той. - И суверенът, министърът, финансистът, магистратът, военният, писателят, адвокатът, прокурорът, търговецът, банкерът, занаятчията, учителят по пеене, учителят по танци, са силно почтенни хора, макар тяхното поведение да се отклонява в множество точки от общата съвест, и да е изпълнено с морални идиотизми. Колкото установяването на нещата е по-древно, толкова повече идиотизми има; колкото по-нещастни са времената, толкова повече идиотизмите се умножават. Колкото струва човекът, толкова струва занаята и реципрочно. На края, колкото струва занаята, толкова струва и човека. Затова изтъкват занаята, колкото могат.”
[Мой превод от 31.12.2007 по: D.Diderot - Le Neveu de Rameau, Poullet-Malassis Libr., Paris, 1862, p.51]

Малко чист въздух

Вчера в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, беше гласувана резолюция, призоваваща 47-те страни членки “да се противопоставят твърдо на всeки опит да се преподава креационизма като научна дисциплина”. В официалното изявление на Асамблеята се казва: “Ако не бъдем внимателни креационизмът може да стане заплаха за човешките права”. Според Ан Брасьор заплахата идва от това, че разни креационисти (християни и мюсулмани) се опитват да залеят с псевдонуачни идеи училищата. Креационизмът под формата на “intelligent design”, защитаващ идеята за сътвореността на света по разумен план, е доста разпространен в САЩ и тази резолюция идва тъкмо навреме за да ограничи инвазията му в Стария свят, където този етап вече е бил проигран.
Днес е и рожденната дата на Дени Дидро (5.10.1713), философ работил тъкмо върху оборването на подобни фалшиви учения. Затова тук като един поздрав прилагам мой превод на “Молитвата” на Дидро.

Молитва

Аз започнах с Природата, която нарекоха твое творение, а ще завърша с тебе, чието име на земята е Бог.
О, Боже! Аз не знам съществуваш ли; но ще мисля така, сякаш ти си погледнал в душата ми, ще действам така, сякаш съм пред тебе.
Ако някога съм прегрешил против своя разум или твоя закон, то ще съм по-малко доволен от изминалия си живот; но все пак няма да бъда по-малко спокоен за моята бъдеща съдба, защото ти забрави моето прегрешение, още щом го признах.
Аз не те моля за нищо в този свят; тъй като ходът на нещата е необходим или сам по себе си, ако тебе те няма; или по твое постановление, ако съществуваш.
Надявам се на твоите възнаграждения в другия свят, ако съществува такъв; но заедно с това всичко, което правя в този свят тук, го правя за себе си.
Ако следвам доброто, то това става без усилия; ако се отвръщам от злото, то е без мисъл за тебе.
Аз не бих могъл да се въздържа да обичам истината и добродетелта и да ненавиждам лъжата и порока, даже да знаех, че не съществувъш, или ако вярвах, че съществуваш и че се оскърбяваш от това.
Ето ме такъв какъвто съм аз, необходимо организирана част от една вечна и необходима материя, или може би твое творение.
Но ако съм благодетелен и добър, какво значение има за моите ближни, дали това е поради щастливата организация, от свободните актове на моята воля, или с помощта на твоята благодат?
И всеки път [млади човече], когато ще произнасяш този символ верую на нашата философия, чети също и това, което следва:
Само на честния човек подобава да бъде атеист.
Лошият, който отрича съществуването на Бога е съдия и страна: това е човек, който се страхува и който знае, че трябва да се страхува от идването на един отмъстител за лошите постъпки, които е извършил.
Добрият човек, който обича да се ласкае от бъдещото възнаграждение за своите добродетели, обратно, се бори против своя собствен интерес.
Единият пледира за самия себе си, другият пледира против себе си. Първият никога не може да бъде сигурен за истинския мотив, който определя неговия начин на философстване. Другият не може да се съмнява, че не е повлечен от фактите към едно мнение толкова противоположно на най-сладките и ласкателни надежди, с които може да се залъгва.
Тъй като Бог е позволил, или всеобщият механизъм наричан Съдба е пожелал, да сме изложени през живота си на всякакъв род събития; ако си мъдър човек и по-добър баща от мен, ти от ранни години ще убедиш своя син, че той е господар на своето съществуване, така че да не се оплаква от тебе, който си му го дарил.

Дени Дидро, Мисли за тълкуването на природата.
по: Diderot, D. Pensees sur l’interpretation de la nature. Oeuvres completes, vol.2, Garnier freres, Paris, 1875. pg. 61-62.