Carry on…

Канзас изнесоха здрав концерт, всичко каквото можеше да се очаква от тях беше направено. Още от началото си пролича старата школа, владееща магията. Час и половина измина неусетно, a последният пирoн беше с мощното забиване на Carry on Wayward Son, след което публиката като в транс се носеше из коридорите на НДК. Звукът беще здрав и същевременно балансиран, не мога обаче да не отбележа една вметка, която не е пряко свързана с  представянето на Канзас и има по общо значение - пленарна зала 1 на НДК. Не знам кога организаторите на рок концерти ще разберат, че тази зала просто не става за музика, не че и Зимният дворец е някакво решение, та да спасят поне някои предстоящи събития от звуковото потъване в тази зала (вместо да се строят хотел след хотел и мол през мол, няма да е зле да се понапънат и да направят една истинска концертна зала, нещо което често си говорим с приятели и което все някак не изплува като въпрос за имащите тази потенция). Иначе setlist-a на Канзас включваше старите класики от Dust in the Wind до Icarus II, вариращи от баладичното напевно звучене до сложните  инструментални композиции и прогресив елементи. По американски - имаше по нещо за всеки. Не мога да не отбележа перфектното музициране на Стив Уолш на клавирите, носещ в голяма част и вокалните партии, разбира се наред с Фил Ехърт, Били Гриър и Рич Уилямс, а и цигуларя, свирещ напоследък с групата, - Дейвид Регсдейл (тук специфичното за Канзас смесване на китари, цигулка и клавири беше добре балансирано, но си мисля, че още малко трябваше за да се загуби този баланс, което обаче те все пак удържаха в пропорция). Не че нещо, но който е пропуснал концерта, да стиска палци Канзас да дойдат отново.