Spooky Tooth

Най-накрая успях да чуя по-цялостно Spooky Tooth. При това първите им албуми 1968-1974. Трудно е да се причислят към някакъв стил или калъп, но общо взето гравитират около прогресив рока, със здравите британски корени, авангарда и психеделик рока (от тук, например, тръгват Грег Ридли към Humble Pie и Мик Джоунс към Foreigner). От една страна, звучат доста по-хард или мрачно от ранните Genesis и Yes, например, а от друга страна, доста по стегнато от първите Pink Flоyd (със Сид Барет). Липсват и препратките към класиката в стил ELP. Това не пречи обаче третият им албум - Ceremony (1970) - да бъде записан съвместно с френския авангарден композитор Пиер Анри (от компанията на Булез) и да представя една невероятна сплав от musique concrète и психо-рок. Естествено, показателен, но не единствен, е класическият албум Spooky Two, съчетаващ сложни композиции с китарни сола, двойни кийборди и високи вокали (Майк Харисън), които не могат да се сбъркат. Изобщо струва си човек да ги чуе (да не кажа, че е задължително).