За бодърстването

Мисля, че Новалис беше казал, че състоянието на слушане, изобщо на занимаване, с музика и състоянието без музика, трябва да се редуват както съня и бодърстването. А, знае се, че не е много добре човек да се успива…

Spooky Tooth

Най-накрая успях да чуя по-цялостно Spooky Tooth. При това първите им албуми 1968-1974. Трудно е да се причислят към някакъв стил или калъп, но общо взето гравитират около прогресив рока, със здравите британски корени, авангарда и психеделик рока (от тук, например, тръгват Грег Ридли към Humble Pie и Мик Джоунс към Foreigner). От една страна, звучат доста по-хард или мрачно от ранните Genesis и Yes, например, а от друга страна, доста по стегнато от първите Pink Flоyd (със Сид Барет). Липсват и препратките към класиката в стил ELP. Това не пречи обаче третият им албум - Ceremony (1970) - да бъде записан съвместно с френския авангарден композитор Пиер Анри (от компанията на Булез) и да представя една невероятна сплав от musique concrète и психо-рок. Естествено, показателен, но не единствен, е класическият албум Spooky Two, съчетаващ сложни композиции с китарни сола, двойни кийборди и високи вокали (Майк Харисън), които не могат да се сбъркат. Изобщо струва си човек да ги чуе (да не кажа, че е задължително).

Велики Дионисии

По това време на годината (март-април) в древна Гърция се е провеждал един от най-големите празници - Велики (или градски) Дионисии. Важно събитие в началото на празника е било внасянето на стауята на Дионис Елевтерос, т.е. Освободителя, в града (Атина), което символизирало пришествието на бога. Били са поднасяни жертвания (напр. мед, цветя и т.н.), основното от които е принасянето на жертвен бик. Централно място са имали основните участници в празника - поети, хорегои, актьори, хорове и музиканти. Всеки ден са се изпълнявали, освен задължителните дитирамби, комедии, тетралогии, съдържащи три трагедии и една сатира, и всичко това съпровождано от съпровод на флейти, тимпани и китари. На последния ден на празника - Еклезия - събора са били раздавани и наградите на най-изявените участници в състезанията.

(*тази година празника се пада между 18 и 25 март; за античния календар, вж. тук)

Magister dixit!

Най-сетне нещо свежо да се появи на философския литературен пазар у нас. Разбира се, не ново, оригиналът е от преди поне 2300 години. Става дума за новото издание на съчиненията на Аристотел, за първи път така цялостно у нас. Ръководител на проекта е Иван Христов, който е преводач на първия том. Поредицата ще излиза в 6 тома разделени на по две части всеки, всяка година по един том. Първата част на първи том съдържа логическите съчинения на Философът, които ще бъдат завършени изцяло във втората му част. После следват Физика, Метафизика, Етика и Политика, казано накратко и обобщено. Доколкото разбирам ще има нови преводи на За душата и Никомахова етика, чийто първи преводи са меко казано нечетивни. Особено ценното е, че изданията (или поне най-важните съчинения) ще бъдат билингва, какъвто всъщност е първия том, така че всеки да може да си прави справки с оригинала, не си спомням за нещо такова на български. Няма как, трябва да се чете - Magister dixit!

Andy Wood

Не съм слушал друг вокал след Плант, който така “от воле” просто да има и лови такива бленди, при това да запазва своята специфичност в звученето. Друг освен Анди Ууд. Удивителен глас… Започва да свири с брат си в групата Malfunkshun в началото на 80-те. След това, обаче, формира групата, с която всъщност и пробиват - Mother Love Bone. Всичко на всичко те издават един албум и записват едва 20-тина песни - post humum, защото тогава Анди Ууд умира, от мозъчен кръвоизлив (познай причината, от три пъти), на днешната дата преди 18 години… Но гласът е без-краен, гласът е воля и дух…