За идиотизмите

“Той. - …Но, господин философ, има една обща съвест, както има една обща граматика; а след това изключения във всеки език, които вие наричате, мисля, вие другите знаещи,…помогнете ми,…
Аз. - Идиотизми.
Той. - Точно така. Е, добре, всяко съсловие има своите изключения от общата съвест, на които аз давам охотно името идиотизми на занаята.
Аз. - Разбирам. Фонтенел говори добре, пише добре, макар стилът му да изобилства от френски идиотизми.
Той. - И суверенът, министърът, финансистът, магистратът, военният, писателят, адвокатът, прокурорът, търговецът, банкерът, занаятчията, учителят по пеене, учителят по танци, са силно почтенни хора, макар тяхното поведение да се отклонява в множество точки от общата съвест, и да е изпълнено с морални идиотизми. Колкото установяването на нещата е по-древно, толкова повече идиотизми има; колкото по-нещастни са времената, толкова повече идиотизмите се умножават. Колкото струва човекът, толкова струва занаята и реципрочно. На края, колкото струва занаята, толкова струва и човека. Затова изтъкват занаята, колкото могат.”
[Мой превод от 31.12.2007 по: D.Diderot - Le Neveu de Rameau, Poullet-Malassis Libr., Paris, 1862, p.51]

Alban Arthuan

Слънцето се появи. Денят е студен, но въпреки това светъл. Скрежът е полазил по дърветата. Замръзнал стремеж и по клоните на бъза. Мъгли от топла пара се стелят от диханието на уморения кон. Бразди в снега, както винаги раздиращи. Ехо от стъпките на някакъв смисъл. Премерени в ритъм, в числа, в спирали. Надалече. Гарван подскача по втвърдената пръст. Тихо и бързо. Светло е. Идва друго време, друго начало.

Mountain

Преди години попаднах за първи път на Mountain. Всъщност попаднах на два ключови албума облечени във винил - Flowers of Evil и Nantucket Sleighride. Рядкост бих казал, особено на тези географски честоти. Напоследък пък постепенно, с доста усилия и чакане, успях да посъбера почти всичко на “планинарите”. Заслужава си да се чуят цялостно. Това е един безсмъртен блус-рок experience, би казал някой. За какво става въпрос се разбира когато се погледне кои са имената зад името: Лесли Уест (просто няма друга такава китара и такива сола в блус-рока), Феликс Папаларди (не само продуцент на Cream, но и перфeктен басист, вокал, цигулар, пианист), Корки Ленг (барабани на място), Стив Найт (просто органистът). Иначе ясни са влиянията от Cream, Джими Хендрикс, Led Zeppelin, Hippie-културата, etc., който понякога преминават и в интегрирани “цитати”. Въпросът тук е обаче за влиянието на повлияното. Така просто веднага се сещам за заразителните рифове и хипнотичните сола на Crossroader, Never In My Life, Silver Paper, Dream Sequence, Travelin’ In The Dark, Don’t Look Around, You Can’t Get Away е, разбира се, и Nantucket Sleighride (близо тридесетминутния концертен вариант от албума Twin Peaks, просто ‘разбива’) и Mississippi Queen. Това, което впечатлява са вплитанията на лиричния и мек глас на Феликс Папаларди с грубия, първично блусарски, тембър на Лесли Уест. Това смесване, обаче, преминава и извън вокалните пасажи към инструменталните, но сякаш вече ревертирано, като тежкият, пълнещ, бас на Папаларди тук се сплита с фините китарни сола на Лесли Уест (в някой от албумите участва Джак Брус, което обаче не нарушава тази имплицитно въплътена диалектика). Това струва ми се е и една от спецификите на Мountain-ското звучене, която не може да бъде избегната. Останалото е…в слушането.

За работата

Прехвърлях пак страниците на Surveillance et punir на Фуко (т.е. “Надзираване и наказване”, но преведено на български като “Надзор и наказание”, което пречи да се схване background-а на който се излага теорията). Мисля, че това е фундаментална книга, която всеки, желаещ да разбере основанията на съвременното общество, трябва да прочете. Задължително. Този път ми направи впечатление един пасаж за организацията на работата. Днес ние сме свикнали с това “субстантивирано” понятие “работно място“. В него сякаш сме инкорпорирали един смисъл вещаещ сигурност, удобство, прехрана. Постоянно ни уведомяват какви работни места са отворени, как нараства броят на работните места, чий са заслугите за новите работни места и т.н. Но какво всъщност значи това да имаш “работно място”, да си на “работно място”? - Тук Фуко е безкомпромисно проницателен. - С въвеждането на “работното място” се субституират традиционните модели на работа, включени в отношението майстор-чирак. При пораждането на големите производствени центрове, фабриките, се налага необходимостта от контрол и координация на нарастналия брой работници и той се осъществява именно чрез въвеждането на “работното място”. С други думи работното място е механизъм, диспозитив, чрез който работодателя контролира и надзирава работата на служителя, то няма нищо общо със сигурността, ползата и удобството на работника. Това е и същността на днешния бизнес-модел, макар и в друг адаптиран, олекотен вариант, запознатите с работата в така наречените големи компании, могат да го потвърдят. Нека, който иска тук да говори за благото на човека и доброжелателността, всъщност става въпрос единствено за контрол и подчинение. А и в крайна сметка какво означава да служиш, да си служител…

Цитат - без коментар

В Наръчник по интернет грамотност (The Internet literacy handbook), издаван от Съвета на Европа и разпространяван безплатно (в България е преведен от ДАИТС), чиято целева група са предимно децата и младежите, се казва следното: “Операционната система Windows и браузърът Internet Explorer са сред най-разпространените обекти на деформации. Обмислете алтернативи като например софтуер с отворен код (http://en.wikipedia.org/wiki/Open_source) или Mozilla Firefox: <http://www.mozilla.org/>.” [стр. 77] Интересно дали у нас целевата група не трябва да е друга, например сред администрацията, защото май там не се знае това дето и малките деца трябва да го знаят - очевидно. Но все пак - no comment…

Кратък неправоговорен речник на българския език

Тук съм извадил някой думи, чието произнасяне напоследък ми направи впечатление. Местата и субектите на произнасянето са най-различни. Това може да се добави към един несистематичен “Кратък неправоговорен речник на българския език”. Накрая има някой “намигвания” разбира се.

асма - разб. астма: това е доста интересно когато субекта на говоренето има предвид своите или чужди дихателни затруднения, а не земеделския термин.

фафла - разб. вафла: един класически и безсмъртен израз.натурален акт - разб. нотариален акт: отново безсмъртна класика.

пелантерия - разб. penalty area, или пеналтерия: любима дума на поколения футболни коментатори; среща се и като палантерия, което не трябва да се бърка с Толкиновите палантири.

рикия - разб. ракия: не знам дали не е намесен някакъв диалект.

талевизор - разб. телевизор: думата се среща сред различни социални групи.

талефон - разб. телефон: вж. предходното.

шумка - разб. шунка: популярна не само сред малките деца.

бомбон - разб. бонбон: вж. предходното.

кремвирш - разб. кренвирш: коренът на думата не е “крем”, въпреки кремообразната субстанция, с която се пълнят тези продукти.

паталогия - разб. патология: отново класика, среща се и сред професионалистите медици.

лабаратория - разб. лаборатория: вероятно повей от руския език; вж. и предходното.

трансцедентно - разб. трансцендентно: най-бърканата философска дума от Кант насам.

тук следват и някой интересни смислови транслации:

компютър - на някой места често с тази дума се визира монитора.

бакшиш - някой професии субституират по този начин думата “ресто”.

уиндоус - често така се заменя иманото предвид понятие “операционна система”, доста популярно в средите на държавните служители.

ксерокс - класически случай на подмяна на думите с брандове, тук се има предвид копирна машина; за още виж тук.

ксерокопиране - производно от предходното.

(*целенасочено не са взети предвид диалектните изрази.)
Продължението е възможно. Българският език, както казват, е богат, така че и неговия неправоговор става неизчерпаем.

Още малко

Стана ясно, че новата версия на KDE - 4.0 няма да излезе както беше обявено предварително към 12 декември, а срока за пускането му се измества с близо месец, като сега датата, която е заявена е 11 януари 2008 година. Причините за това са доработването на някой елементи и премахването на регистрирани бъгове. Целта е да се даде един качествен продукт, който да може да посрещне и най високите изисквания на потребителите. Така, че ще трябва да почакаме още малко, за да видим многоочакваните промени в K средата. Същевременно KUbuntu пусна вече първата алфа версия на Hardy Heron (8.04).

Десетият

Е, дойде и декември. Някой може би вече мислят за края на годината, за новата година, не знам…Всъщност интересно е защо продължаваме да го мислим за дванадесетият месец, или ако го мислим за дванадесети защо тогава го наричаме “десети” (декември), но както и да е, особености на една култура. А дали някой се сеща за това:

Do you still remember
December’s foggy freeze
when the ice that
clings on to your beard is
screaming agony.
And you snatch your rattling last breaths
with deep-sea-diver sounds,
and the flowers bloom like
madness in the spring.

Който не се е сетил, ето и подсказката - тук…и поздрави за Йън