И пак за Решителния гибон

Миналата седмица излезе официално новата версия на Ubuntu - Gutsy Gibbon. Минах на Гибона в Kubuntu още на другия ден, така че вече я ползвам близо седмица. Какво мога да кажа за този ми опит? - Ами като цяло се поддържа идеята за една “приятелска за потребителя” система. Новите неща, поне които вече пробвах са няколко (както се и очакваше от beta-та). Първо, разбира се, трябва да спомена смяната на Konquerer с Dolphin като файлов мениджър. Това може да предизвика желанието на някой да оспори смисъла на тази новост, прилагайки “Окамовия бръснач” (т.е. да не се умножават излишно същностите), но Делфина, който не може да се ползва като браузър, е доста удобен за преглед, с допълнителни улесняващи функции; Завоевателя все още може да служи и за преглед на файлове, но функционалността на Делфина прави това ненужно, освен ако някой не изпитва носталгия по старото. Desktop среда по подразбиране е KDE 3.5.8, в очакване на 4.0 през декември. Ново е приложението за desktop търсене Strigi; то е доста леко и удобно и не товари машината, при търсене и индексиране, с това се отличава например от сходното Google приложение, което, поне от лично впечатление (с Windows), доста затормозяваше една съвсем не слаба машина. Малка промяна има и в това, че вече Gaim е изместен от Pidgin (т.е. от себе си). Друго, което мога да отбележа е и новата версия 2.3 на Open Office.
В първите дни след ъпгрейда имаше един доста досаден bug в Adept Manager-а, от който, както проучих тук-там, доста хора се оплакваха - при всяко търсене на ъпдейти продължаваше да излиза и бутона за ъпгрейд на версията, въпреки че Гибона вече беше налице. Е, за мое удовлетворение, преди малко инсталирах току-що появилите се ъпгрейди за Adept-а и този въпрос е вече решен и всичко е точно, все пак 4-5 дни не е лош срок за отреагиране!
Тази седмица е срещата на разработчиците на Ubuntu и ще се обсъжда новата версия 8.04 (LTS), която ще започва със следващата след “G” буква - Hardy Heron, в това отношение от Ubuntu са доста последователни от версия 6.06 (Dapper Drake) насам.

Традициите

Навремето в Гърция, в края на месец май, в Платоновата школа - Академията празнували рожденният ден на основателя, схоларсите поддържали дълго тази традиция. Сега, като че ли типично за деня, такива школи няма и философите се самоизживяват, всеки на своя територия. Но защо говоря за това? Днес, по гръцките стандарти, би трябвало да е двоен празник за философите, тъй като се отбелязват рожденните дни на Фридрих Ницше и на Мишел Фуко (макар и с близо сто години, по-точно осемдесет и две, разлика във времето). Е, който иска може да се почувства, поне за малко, древен!

За Сиатъл и Земята

Не е лесно да пишеш за нещо като за съществено, когато около теб реално то се разбира като незначително. Какво имам предвид? - Ами тъкмо това, че е трудно да мислиш за чистотата на природата, когато и последните оазиси край теб са разкопани и от тях стърчат ръждивите колове на “благоустройството”. Не знам дали само тук, всеки понатрупал малко повече пари, се изживява като първия цивилизатор на човечеството и веднага започва да се жалва как му се нарушават човешките и собственическите права, ако му се откаже да изкорми поредната зелена поляна или да посече поредната вековна гора, но със сигурност тук е доста разпространено. Да, наистина и най-дългият път започва с първата крачка, но къде е пътя, имаме ли воля да прокараме поне пътека? Не че има кой знае какво значение, но ми се струва, че ние сме от малкото европейски страни, в които няма стабилна Зелена партия, проблемите на околната среда се отбелязват тук-там в разните платформи само pro forma, защото така се прави. Междувременно една след друга се застрояват защитени територии, прокарват се “удобства” в национални паркове и по-лошото е, че когато вечер пред телевизора средностатистическия българин, слуша подобните новини, си вика “Гледай ги тея пак ме занимават с глупости, я да кажат колко става сиренето…” Но така е, насъщният преди всичко… А иначе сигурно ще има и някои, които не си изхвърлят плика с боклука пред собствения си блок, и на които не им е все тая, дали детето им ще си хвърли опаковката от кроасана в градинката, в която играе всеки ден, или в кошчето до него. Та това, мисля си, са някой трудности да мислиш green днес и тук. Но, пък надявам се един ден да се разбере, че изграждането и установяването на човешката културна среда не означава непременно унищожаване на природата, в този смисъл, в който и Ницше призовава не назад, а “напред към природата”. Когато мисля за това, винаги се сещам и за едно изказване на Сиатъл, вождът на скуомиш: “Земята е наша майка. Всичко, което се случва на Земята, се случва и на синовете на Земята…ние знаем - Земята не принадлежи на човека, а човекът принадлежи на Земята. Ние знаем - всички неща са взаимосвързани, така както кръвта свързва едно семейство. Всички неща са свързани.”… това обаче, може да бъде и ключът към едно ново (себе)разбиране, една необходима промяна на съзнанието на днешния човек.
(За още по темата вж. и в Arcane Lore)

Imagine…I don’t believe

Онзи ден (9.10), сякаш малко между другото, мина напомнянето за годишнината на Джон Ленън, за разлика от множеството коментари, който заливаха агенциите за честването на Ернесто Гевара, въпрос на предпочитания. На мен поне по-интересно ми се струва тъкмо първото, не само заради приоритета на китарите пред автоматите, а и заради факта, че тази година отбелязването на годишнината беше съпроводено и с откриването на “Кулата на Ленън” или както Оно я е нарекла Imagine Peace. В случая няма да коментирам нито самото име, нито спорната роля на Оно изобщо в музиката, тъй като арт-проекта е на Оно, но плановете са били на Джон, който още приживе е имал намерение да направи подобна кула. Е, макар със закъснение и това е факт. Кулата се намира в Рейкявик, Исландия и се захранва от геотермална електроцентрала! Плановете са да свети всяка година от 9.10 до 8.12. Символично, нали?!

И малко точност не вреди

Миналата седмица след мача Селтик-Милан, се надявах UEFA да вземе съответните мерки срещу вратаря на италианците Дида, заради очевидната му симулация. Днес стана ясно решението на Дисциплинарната комисия, което е повече от справедливо според мен. Селтик е глобен 35 760 евро заради пропуски в сигурността, а бразилеца от Милан е наказан за два мача, поради нарушаването на принципите на “интегритет, лоялност и спортсменство” към който трябва да се придържат клубовете и играчите. За глобата на Селтик няма какво да се каже, никой не оспорва глупавата постъпка на Робърт Макхендри, фенът излязъл на терена (който на другия ден сам се предаде на полицията и сега очаква решението на съда), като от ръководството на Селтик заявиха, че това наказание е “пропорционално на извършения инцидент”. Но решението да бъде наказан и Дида показва първо, че UEFA няма да толерира неспортсменското поведение, каквото често сме виждали в изпълнение на италианци и бразилци, които всеизвестно са “царете на симулацията”, омръзнали вече на всички и второ, че този път повечето пари (Милан, “Бет енд Уин”) не повлияха на точното отсъждане на комисията (зад него струва ми се стоят множество морални и психологически нюанси, свързани със случая, за които правното, дисциплинарното решение е само един формален външен израз). С това опасенията, че резултата ще бъде отменен, а срещата преиграна отпадат. Така и Селтик остава втори в групата на шампионската лига, пред Милан. You’ll never walk alone!

Една добавка

Където няма какво повече да се добави, остава изкуството, тъй че, както се казва, който има уши да слуша, който има очи да…чете!

I´m the slime
by Frank Zappa

I am gross and perverted
I’m obsessed ‘n deranged
I have existed for years
But very little had changed
I am the tool of the Government
And industry too
For I am destined to rule
And regulate you
I may be vile and pernicious
But you can’t look away
I make you think I’m delicious
With the stuff that I say
I am the best you can get
Have you guessed me yet?
I am the slime oozin’ out
From your TV set
You will obey me while I lead you
And eat the garbage that I feed you
Until the day that we don’t need you
Don’t go for help…no one will heed you
Your mind is totally controlled
It has been stuffed into my mold
And you will do as you are told
Until the rights to you are sold
That’s right, folks.. Don’t touch that dial
Well, I am the slime from your video
Oozin’ along on your livingroom floor
I am the slime from your video
Can’t stop the slime, people, lookit me go.

Малко чист въздух

Вчера в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, беше гласувана резолюция, призоваваща 47-те страни членки “да се противопоставят твърдо на всeки опит да се преподава креационизма като научна дисциплина”. В официалното изявление на Асамблеята се казва: “Ако не бъдем внимателни креационизмът може да стане заплаха за човешките права”. Според Ан Брасьор заплахата идва от това, че разни креационисти (християни и мюсулмани) се опитват да залеят с псевдонуачни идеи училищата. Креационизмът под формата на “intelligent design”, защитаващ идеята за сътвореността на света по разумен план, е доста разпространен в САЩ и тази резолюция идва тъкмо навреме за да ограничи инвазията му в Стария свят, където този етап вече е бил проигран.
Днес е и рожденната дата на Дени Дидро (5.10.1713), философ работил тъкмо върху оборването на подобни фалшиви учения. Затова тук като един поздрав прилагам мой превод на “Молитвата” на Дидро.

Молитва

Аз започнах с Природата, която нарекоха твое творение, а ще завърша с тебе, чието име на земята е Бог.
О, Боже! Аз не знам съществуваш ли; но ще мисля така, сякаш ти си погледнал в душата ми, ще действам така, сякаш съм пред тебе.
Ако някога съм прегрешил против своя разум или твоя закон, то ще съм по-малко доволен от изминалия си живот; но все пак няма да бъда по-малко спокоен за моята бъдеща съдба, защото ти забрави моето прегрешение, още щом го признах.
Аз не те моля за нищо в този свят; тъй като ходът на нещата е необходим или сам по себе си, ако тебе те няма; или по твое постановление, ако съществуваш.
Надявам се на твоите възнаграждения в другия свят, ако съществува такъв; но заедно с това всичко, което правя в този свят тук, го правя за себе си.
Ако следвам доброто, то това става без усилия; ако се отвръщам от злото, то е без мисъл за тебе.
Аз не бих могъл да се въздържа да обичам истината и добродетелта и да ненавиждам лъжата и порока, даже да знаех, че не съществувъш, или ако вярвах, че съществуваш и че се оскърбяваш от това.
Ето ме такъв какъвто съм аз, необходимо организирана част от една вечна и необходима материя, или може би твое творение.
Но ако съм благодетелен и добър, какво значение има за моите ближни, дали това е поради щастливата организация, от свободните актове на моята воля, или с помощта на твоята благодат?
И всеки път [млади човече], когато ще произнасяш този символ верую на нашата философия, чети също и това, което следва:
Само на честния човек подобава да бъде атеист.
Лошият, който отрича съществуването на Бога е съдия и страна: това е човек, който се страхува и който знае, че трябва да се страхува от идването на един отмъстител за лошите постъпки, които е извършил.
Добрият човек, който обича да се ласкае от бъдещото възнаграждение за своите добродетели, обратно, се бори против своя собствен интерес.
Единият пледира за самия себе си, другият пледира против себе си. Първият никога не може да бъде сигурен за истинския мотив, който определя неговия начин на философстване. Другият не може да се съмнява, че не е повлечен от фактите към едно мнение толкова противоположно на най-сладките и ласкателни надежди, с които може да се залъгва.
Тъй като Бог е позволил, или всеобщият механизъм наричан Съдба е пожелал, да сме изложени през живота си на всякакъв род събития; ако си мъдър човек и по-добър баща от мен, ти от ранни години ще убедиш своя син, че той е господар на своето съществуване, така че да не се оплаква от тебе, който си му го дарил.

Дени Дидро, Мисли за тълкуването на природата.
по: Diderot, D. Pensees sur l’interpretation de la nature. Oeuvres completes, vol.2, Garnier freres, Paris, 1875. pg. 61-62.

За професионализма и има ли той почва у наш’та журналистика

Тук искам само да кажа и няколко думи за коментара на мача по БТВ. Не знам какви са критериите на тази телевизия за нивото на професионализъм, но със сигурност трябва да са липсвали при наемането на двамата коментатори на срещата. За човек, който е чакал до 2 АМ за да види целия запис е доста неприятно да слуша глупавите забележки на едни явно не много начетени във футбола (а и не само там) лица. Освен, че при съобщаването на състава и имената на играчите на Селтик не произнесоха нито едно от тях правилно (напр. Макдоналд стана по-известното за тях МакдоналдС, а Макгийди Мак…нещо си), през цялото време обясняваха колко глупав и безинтересен им бил този мач, вместо да се понапънат за някой и друг анализ на играта, защото май им плащат за това да коментират срещата, а не собствените си психически състояния.
В случая, щом си професионален коментатор, каквито явно претендират да са тези, би следвало да се подготвиш за своя коментар, все пак това ти е работата, а не да занимаваш зрителя с безвкусните си ad hoc забележчици, за които май също нямаш особен талант. Но пък някой ще каже то какво ли ни е наред, че едни жураналисти да са…

Историческа победа

Под проливният дъжд над Глазгоу Селтик записа първата си победа срещу настоящия европейски клубен шампион А.К. Милан. Още от началото на мача the Hoops наложиха бързо темпо и водиха играта на доста тежкия терен. Чак към 35-та минута Милан успяха да поизравнят играта. Второто полувреме мачът беше равностоен, в 62-та минута след корнер на Пол Хартли Донати продължи топката към задната греда, където връхлитащият Стив Макманъс я прекара зад голлинията, въпреки отчаяния опит на Горкуф да я изчисти. След гола Милан изнесе играта и Пирло можеше да изравни от фаул, когато рикоширалата от стената топка заблуди Боруц, който подхлъзвайки се успя да я отбие над гредата. В 68-та минута обаче започна циркът на Маркус Мерк. При едно доста високо центриране от ляво Амброзини се подхлъзна в наказателното поле на Селтик и се подпря на коляно, а топката излезе в аут. Тогава за най-голяма изненада на 58 000-те зрители и 22-мата футболисти, Мерк реши да бъде (отново) Миланският спасител и свири дузпа за гостите!, може би заради присъствието на Лий Нейлър наблизо. След кратки спорове Кака вкара за 1:1. Играта се поизнерви като могат да се запомнят няколкото груби влизания на “джентълмена” Кака срещу Ейдън Макгийди и на Бонера, който незнайно защо при цялата си поредица от фаулове, които извърши (някои доста остри) през целия мач, беше оставен от Мерк без жълт картон. Така в 89-тата минута, след едно по-продължително разиграване на Селтик от дясно, Накамура даде остър пас в наказателното поле към Донати, той бързо върна на включилият се в атака Гари Колдуел, който отправи много плътен и силен удар към вратата. Дида успя само да отбие топката, тя попадна на пътя на притичалия Скот Макдоналд и той я отпрати в обратния ъгъл на вратата - 2:1!!! В последвалия екстаз сред публиката и футболистите, хора се спускаха надолу по трибуните, гледка която съм виждал само по испанските стадиони, сред торсидата. Един явно екзалтиран фен излезе на терена покрай вратата на Дида и минавайки се опита да потупа вратаря по бузата, двуметровия бразилец се втурна да го гони, но след три-четири крачки явно се сети, че е по добре да падне и се строполи като прострелян на земята. Чак след 2 минути беше изкаран на носилка! и заменен от Калач. След това не се случи нищо особено на терена и Селтик напълно заслужено взе първа победа в историята си над Милан.
P.S. В петък УЕФА ще реши дали да разследва случая с Дида, като се надявам да вземат пред вид факта, че вратарят очевидно симулира и освен наказание за Селтик да се предвиди такова и за бразилеца, тъй като иначе негласно се насърчава и оправдава всякаква форма на симулация.